добре дошли в моят уеб сайт

Да се запознаем с големите котки

КОТКИ (ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА)


Котките (Felidae) са семейство Хищници, което обединява 40 съвременни вида произлезли от общ предшественик живял преди около 11 милиона години. Първите коткоподобни обаче се появяват още през Олигоцена, преди около 25 млн. години, като най-близкородствени с тях от съвременните хищници са виверовите, хиените и мангустите.


Типичен представител на котките е домашната котка, която съпътства хората още от праисторическата епоха, отпреди 7000-4000 години. Други добре известни котки са лъвът, тигърът, леопардът, ягуарът, гепардът, рисът, пумата, каракалът, сервалът, оцелотът и т.н.


Обща характеристика 
Сред всички семейства от разред Carnivora именно котките са типичните хищници - хранят се само с животинско месо. Повечето са самотни (с изключение на лъва) и предимно нощни ловци, които водят потаен начин на живот и обикновено издебват своята плячка, настигат я бързо и я повалят с един скок, след което търсят гърлото, за да я захапят и задушат. Повечето котки са отлични катерачи, но се срещат както в гори, така и в открити пространства, скалисти планински местности или дори в пустини.

Гримасата на мъжкия лъв при миризмата на разгонена женска

Котките са въоръжени с добре развити кучешки зъби (виж Димен леопард), които при изчезналите саблезъби котки достигали наистина впечатляващи размери. От сетивата им най-добре развити са зрението и слухът. Очите им са големи, гледащи напред (бинокулярно зрение) и имат рефлекторна мембрана (тапетум) зад ретината, осигуряваща по-добро нощно виждане и това е причината очите им да отразяват светлината в тъмното. Слухът им също е много добре развит, повечето видове имат големи уши и малките котки особено долавят високочестотни звуци, неуловими за човешкото ухо. Обонянието им също е добре развито, но не чак до такава степен както при кучетата. За сметка на това притежават добре развит вомероназален орган, разположен при горната устна, с който всъщност вкусват въздуха. Този орган е особено чуствителен към феромоните и това обяснява озъбването на мъжкия лъв например, когато надуши разгонена женска. По муцуната и над очите котките притежават множество осезателни косъмчета (вибриси) - типичните котешки мустаци, които долавят и най-малкото раздвижване във въздуха наоколо - нещо много полезно в нощния мрак. Това, че котките винаги падат на краката си, говори и за много добре развит вестибуларен апарат.
Малки и големи котки

Череп на смилодон - представител на изчезналите саблезъби котки Machairodontinae

Съвременните котки се делят основно на две подсемейства: Същински котки (Felinae), известни още като малки или мъркащи котки (диви и домашни котки, рисове, пума, гепард и др.); и Пантерови (Pantherinae), известни още като големи или ръмжащи котки (лъв, тигър, леопард, барс, ягуар).

Според една от зоологическите класификации котките се делят на малки и големи според структурата на гърлото, като всички дребни котки с вертикални зеници на очите, които не могат да ръмжат и реват, но съскат и мъркат, се причисляват към малките котки; а едрите котки с кръгли зеници, които ръмжат и реват, но не съскат и не мъркат - към големите котки.

Гепардът доскоро се отделяше в самостоятелно подсемейство Acinonyxinae, но скорошни генетични изследвания го отнасят към Същинските котки в близко родство с американската пума.
ЛЪВЛъвът (Panthera leo) е хищник от семейство Котки и един от четирите представителя на род ...

ЛЪВ


Лъвът (Panthera leo) е хищник от семейство Котки и един от четирите представителя на род Пантери. С тегло достигащо до 250 kg той се нарежда като втората по големина след тигъра известна котка обитаваща днес Земята.[2] Ареалът на местообитание днес на представителите е силно ограничен за разлика от този, който е бил преди около 10 000 години. Днес лъвове се срещат само на едно място в Западна Индия и в разпокъсани райони на Субсахарска Африка. През последните 2 - 3 хилядолетия лъвът се е срещал и в Северна Африка и Югозападна Азия, но благодарение на човека е изтласкан на далеч по-малка територия. Останки от съществуване на лъвове са открити и в цяла Евразия от Западна Европа до Индия, а в Северна и Южна Америка от Юкон до Перу[3]. Това го прави и котката с най-обширен ареал на обитание.


В дивата природа лъвовете живеят 10 - 14 години като в плен те могат да живеят и повече от двадесет години. На свобода мъжките рядко живеят по-дълго от десет години. Причина за това са нараняванията от непрекъснатата борба с конкурентни мъжки, което значително намалява преживяемостта им.[4] Обикновено обитават савана и ливади, въпреки че по-рядко се срещат и в храсталаци и гори. В сравнение с другите котки лъвовете са изключително социални. Живеят на групи наречени прайд, състоящ се от женски с малки и малък брой възрастни мъжки. Ловуват заедно като плячката им се състои предимно от големи копитни животни. Мъжките лъвове са лесно разпознаваеми благодарение на пищната грива. Тя е и един от най-разпространените животински символи известни в човешката култура.

През последните две десетилетия африканската популация е спаднала с 30 - 50% и това го прави уязвим вид. Днес основната част от лъвовете живее в национални паркове, а главната заплаха за тяхната численост са хората и борбата за местообитания с тях. Още от епохата на Римската империя лъвове са залавяни и държани в плен, а от края на 18-ти век са търсени и залавяни с цел показването им по изложби, панаири, циркове и зоопаркове. Днес зоологическите градини си сътрудничат с цел запазването на застрашения азиатски лъв.

ТИГЪРНачин на живот и хранене Храни се предимно с едри тревопасни бозайници, като елени, лосове, ...

ТИГЪР


Начин на живот и хранене 


Храни се предимно с едри тревопасни бозайници, като елени, лосове, диви свине, биволи и едър рогат добитък, но при нужда може да стане всеяден.

Тигърът е териториално животно и рядко напуска местообитанието си. Проявява се също така и като голям самотник и не понася компания на себеподобни. Нетипична за котките е любовта му към водата, като при това демонстрира и завидни умения на плувец.

На свобода живее около 15 години, но в зоологическите градини не са редки случаите на 20–25 годишни тигри. Разпространен в Югоизточна Азия, на полуостров Индостан, в залесени места, край водоеми.
Допълнителни сведения 

Вписан е в Червената книга на застрашените видове.

Южнокитайският тигър е по-малък от Бенгалския. Има по-къси и по-широки резки. Мъжкият индивид е с дължина от 2 до 2,28 м и тежи 130 до 175 кг. Женските са с дължина на тялото от 1,9 до 2,1 м и тежат от 100 до 300кг. Храни се с едър рогат добитък, елени и диви прасета. Малко се знае за размножителния му цикъл. Среща се в централен и източен Китай, смята се че Южнокитайският тигър е прародител на всички останали тигри. Този вид тигър е изложен на голяма опасност, има на свобода около 30 - 40 индивида, още толкова има в зоопаркове. Преди 40 години е имало 4000 тигри, но те са безпощадно избивани заради традиционната китайска медицина. Живее 10 - 15 години.

Суматрийския тигър е най-малкия от всички тигри, което улеснява придвижването му в плътната тропическа джунгла. На външен вид са по-тъмни, резките са широки и плътно разредени, предните му крака за разлика от Сибиркия тигър са раирани. Зад главата имат по-дълга козина която образува нещо като нашийник. Дължината на мъжките индивиди варира от 1,9 до 2,2 м и тежът от 100 до 140 кг, женските са с дължина на тялото от 1,87 до 2 м, тежът 75 - 110 кг. Храни се с див едър добитък, глигани, елени. Бременността трае около 100 дни, женската разжда от 1 до 5 малки на всеки 2 - 3 години, те са сляпородени. След 6-я месец се учат да ловуват, а 7 - 8 месеца по-късно са готови да станат самостоятелни. Среща се само на остров Суматра, в гъстата джунгла. Диапазонът на действие на суматрийския тигър не е известен, въпреки това плътността на тигрите е приета да е 4 - 5 възрастни на 100 квадратни километра. Застрашен вид, на свобода има около 400 - 500 тигри и още около 200 в зоопарка по света, живее около 15 години. Причина за това е развитието на селското стопанство на острова и изсичането на горите. На остров Суматра има 5 национални парка където живеят тези 400 - 500 индивида.

ЯГУАРНачин на живот и хранене Той е уединено създание, освен по време на разплод. Главно стои на ...

ЯГУАР


Начин на живот и хранене 


Той е уединено създание, освен по време на разплод. Главно стои на земята, но може да плува много добре. Ловуват и преследват сами. Рядко се наблюдават повече животни заедно. Ягуарът не може да бъде определен като нощен или дневен ловец. Мощната челюст на ягуара, с която пронизва черепа на жертвата си му позволява да яде животни като каймани и костенурки. Той има много мощна челюст и обикновено убива жертвата си с едно захапване. За разлика от повечето котки, ягуарът не убива като захапва за врата. Той захапва черепа на животните и така убива бързо. Плячката на ягуара е доста разнообразна, но най-предпочитани са елените, пекари (вид диво прасе), агути и капибара (най-големият гризач в света). Ягуарът напада и едри тапири, когато те идват на водопой, отвлича кучета и домашни животни, лови алигатори, костенурки, риба и някои дребни животни. Ягуарът е сред животните, които годишно убиват най-много хора в Южна Америка и често напада домашните животни. Причина за това обаче е изсичането на горите, на чието място се застрояват населени места или ферми, които навлизат в жизнената среда на ягуарите. В много редките случаи, когато ягуарите живеят на групи, или по време на брачният им период, ягуарите използват сложна и разнообразна комбинация от звуци, ръмжене и мяукания, с различна сложност, продължителност и интонация като средство за общуване в групата, или по време на брачните игри.
Размножаване 

При ягуарите няма определен размножителен период. Бременността трае 100 – 110 дена. Раждат се от 2 до 4 малки. Те растат много бързо, но остават с майка си докато навършат 2 години. Полова зрялост достигат едва когато навършат 3 години. Мъжкият само опложда женската, а след това само тя гледа малките, мъжкият ходи за храна през цялото време.
Допълнителни сведения 

Ягуарът няма причина да се страхува от нито едно животно освен от човека. За нещастие често е убиван от бракониери заради кожата си. Това е проблем и до днес. С по-малко и по-малко дива плячка, налична за тях, ягуарите започват да се хранят с добитък. Затова често фермерите ги избиват или тровят. От всички големи котки, ягуарите са най-неуловимите и най-малко изучени. Днес ягуарът е под абсолютната защита на държавните власти в Аржентина, Бразилия, Колумбия, Френска Гвиана, Венецуела, Хондурас, Никарагуа, Панама, Парагвай, Суринам, САЩ и Уругвай. Особено строги са мерките против ловците в Бразилия, Коста Рика, Гватемала, Мексико и Перу. Все повече от местата, където живеят ягуари, се превръщат в резервати – един от най-красивите от тях е „Ула – Ула” в Боливия. Нещо повече, правят се сериозни крачки към създаването на трансгранични защитени територии. Чудесен пример за това е Зеленият коридор между Аржентина и Бразилия. Въпреки, че ягуарът е сред най-дълго живеещите котки, учените срещат доста трудности в проследяването му в естествената му среда. Правят се и опити за връщането на вече заловени ягуари обратно в дивите им местообитания – до момента от 95 ягуара от различни зоологически градини в САЩ са върнати на свобода и се следят 22 ягуара. Целта на тази програма е да бъдат пуснати 120 ягуара, чието движение да се следи чрез радиотелеметрия. Според International Species Information в момента в света има 292 ягуара, а още 95 има в зоологически градини в САЩ. Доколко са точни тези данни не можем да преценим, но без съмнение ягуарът е една от най-редките диви котки на планетата ни. През 90-те години ягуарът често се срещал в Аризона,чак до Гранд Каньон и някой съседни щати, но безогледният лов ги е довел почти до пълно изчезване от Щатите. Днес около 150-200 екземпляра живеят около района на град Туксон, Аризона.

ЛЕОПАРДЦяла Африка на юг от Сахара, без пустинята Намиб и централен ЮАР. На север от Сахара има три ...

ЛЕОПАРД


Цяла Африка на юг от Сахара, без пустинята Намиб и централен ЮАР. На север от Сахара има три „островни“ популации — Мароко, сев. Алжир и изт. Египет. Югозападна, южна, югоизточна, източна Азия: — Синай, Арабски п-ов., Кавказ, Узбекистан, Таджикистан, Иран, Пакистан, Индия, Непал, Бутан, Бирма, Шри Ланка, Бангладеш, Сиамски и Малайски п-ови, Ява, Китай на север до п-ов Корея и Амурският край. Малки популации в Турция ( западно от Анталия ), Ирак, Афганистан, централен Китай. В много далечно минало е населявал цяла Европа, Азия без Монголия и Африка. Срещал се е даже и на Британските острови. Обитава всякакви хабитати: Пустини, полупустини, гори, джунгли, планини (до 3000 — 3500 м.н.в. — Хималаите, Кавказ). Живее и в непосредствена близост до човека (Турция, Индия, Бангладеш). Интересен е факта, че леопарди никога не са живели на островите Суматра, Борнео и Сулавеси.

Физически характеристики 

Едро и набито животно. Теглото на мъжките достига 36 — 70 кг.(75-91 Амурски), женските стигат до 25 — 40 (60) кг. Дължина на тялото 1,1 — 1,6 м. (1,8 — 2,0 Амурски). Опашка 0,8 — 1,2 метра. Козината е къса и гъста (Амурски и Северно-Китайски — дълга и гъста). На цвят леопардите са жълти, през охра и оранжево до светло кафяви. Срещат се чисто черни екземпляри (Меланизъм), — Явански, Африкански, Азиатски), които са наричани черни пантери. Петната на леопарда са цялостни, черни по крайниците, главата и опашката. По тялото най-често са в групи по четири. Коремът и гърдите са бели до жълтеникави, петната там са по-разредени. Притежава силно развито зрение и слух, обонянието е слабо. Бяга сравнително бързо (50 — 60 км.ч. на късо разстояние), но се уморява лесно.
Начин на живот 

По принцип е нощно животно. Териториален — територията на мъжки леопард е между 10 и 100 km². , при Амурският достига 500 — 700 ( 1000)кв.км. Живее 8 — 16 години, в плен до 20 ( 25 ).Африканските са тясно свързани с дърветата, живеят, спят, даже отглеждат потомство на тях. Дори когато ловуват, гледат наблизо да има дърво. Също така обичат водата. Азиатските — напротив. Живеят главно на земята, по-рядко се катерят по дървета, плуват прекрасно. В природата леопарда се храни с дребен и среден дивеч рядко едър. Антилопи, сърни, диви прасета, маймуни, чакали, гризачи, ако е много гладен яде земноводни и влечуги, даже мърша. Африканският, когато улови нещо гледа да го качи на най-близкото дърво, защото често по-силни животни (лъвове, хиени), му отнемат плячката. Може да качи на дърво животно, което е два пъти по-тежко от него. Леопардът е единственото животно което може да качи плячката си на дърво. Женската ражда 1 — 3 малки, обикновено оцелява само едно. На някои места ( Индия, Непал, Бангладеш ) често напада домашни животни. При Азиатските леопарди не рядко се наблюдава и човекоядство (Индия, Шри Ланка, Бангладеш, о. Ява). Човекоядци стават много възрастни или ранени животни.
Интересни факти 

Леопардът е защитен вид в целият си ареал. Това не пречи да е обект на лов от бракониери заради скъпата си кожа и части от тялото, които се използват в китайската медицина. Той и пумата са единствените големи котки, чиято численост в природата е по-голяма от колкото в плен.
ПУМАПумата и лъвът са единствените големи котки с едноцветна козина. Козината е къса и мека като на ...

ПУМА


Пумата и лъвът са единствените големи котки с едноцветна козина. Козината е къса и мека като на самур, а нейният мирис е описван като чист и див, почти благоуханен. Обикновено по гърба тя е светлокафява, а по долната страна — сивобяла до бледожълта. Страните на лицето, задната част на ушите и краят на опашката са черни или тъмнокафяви. В зависимост от климатичния пояс козината по гърба може да бъде червеникаво-кафява или сребърно-сива жълтеникавочервена до светлобежова в зависимост от характера на местообитанието.


По размер може да се мери с леопарда и ягуара. Дължината на тялото варира от 150 до 270 cm, включително опашката. Самата опашка е с цилиндрична форма и е дълга 50-90 cm. Височината при холката е 60-70 cm. Тежи различно — от 35 до 115 kg. Пумата има дълго тяло, малка глава и късо лице. Вратът и опашката са дълги, а ушите са малки, къси и обли. Носът е розов. Има добре развити мустаци и големи очи. Има много добре развито телосложение, като задните крака са по-големи от предните. Джим Келгард пише за пумата следното: „светлокафяви кълба от дим, които могат да счупят врата на мъжки лос и въпреки това са толкова потайни.“ Може да скача на дължина до 550 cm.

Малките се раждат слепи, с козина и покрити с черни петна по козината и ивици по краката и опашката, които изчезват някъде около третия месец, но понякога могат да се забележат остатъци от тях дори при 12-месечните пуми. Тежат около 400 g и са с дължина 20-30 cm. Проглеждат на десетия до четиринадесетия ден. Очите им са сини, но след като станат на 16 месеца, те придобиват зеленикаво-жълт цвят. До навършването на шестседмична възраст малките вече могат да се хранят с прясно месо. Малките остават с майка си за неопределен период от време, понякога 18-24 месеца. След като напуснат майка си, малките от едно котило често ловуват и обикалят заедно още няколко месеца, а след това се разделят.

Има отлично зрение, слух и обоняние, като използва тези сетива, за да открия плячка и да се промъкне до нея. Дългите задни крака са съразмерни на предните крака и са приспособени за скокове. Освен това те улесняват движението по стръмните каньони и клисури. Лапите са големи и са снабдени с възглавнички. Те им помагат да се придвижват през разнообразни местности и да сграбчат жертвата си. Предните лапи имат по 5 пръста, а задните по 4, екипирани със скриващи се нокти. Кучешките зъби са дълги около 4 cm и заедно с ноктите са смъртоносно оръжие за много животни. По отпечатъците от лапите на пумата рядко може да се забележи следа от нокти. Предните лапи са по-големи от задните и разстоянието между пръстите се увеличава с нарастване на скоростта. Между отделните отпечатъци от лапи има разстояние от около 30-60 cm. Лапата е широка 7-10 cm.

Докато снове из територията си, пумата върти главата си и се опитва да засече с очите си всяко движение. Когато открие плячка, очите и ушите на пумата се заковават върху мястото, където е регистрирано движението, докато не уточни източника на движението. Със своята дълга балансираща опашка атлетичната пума може да направи невероятни скокове в преследване на плячката или пък да изчезне безшумно в храстите.

Пумата живее 8-12 години в диво състояние, а в плен достига до над 20-годишна възраст.

История 

Преди стотина години пумата, подобно на другите големи американски хищници, е била определена като вредител. Ранен доклад на Комисията по дивеча в Британска Колумбия много точно отразява как се е гледало на тях: „Когато броят на дивеча, който едно от тези животни [пумите] е убил за една година и стойността на щетите за селянина се претеглят, трябва да признаем, че дори да изразходваме няколко хиляди долара само за изтребването им, тези пари биха били много добра инвестиция.“




За разлика от лъвовете, пумата не ръмжи, а мърка, цвърчи и пищи. Малките издават къси високи писукания, когато са изплашени, а възрастните преди да започнат гонитбата с жертвата понякога издават ниски ловни писъци. По време на чифтосването разгонените женски пищят много високо.

Активна е през цялото денонощие и главно през нощта, през цялата година. С лекота се катери по дърветата и е добър спринтьор. Ловува самостоятелно на зазоряване, привечер и през нощта, като нейна любима плячка са дивите елени. Изследователят Джон Зайденщикер, който работил в един планински район в Айдахо, пише, че сама пумата (независимо от своя пол) може да убие възрастен мъжки лос. Това е забележително, имайки предвид, че лосът тежи 7 пъти повече от женската пума, и изтъква интелигентността и майсторството на хищническите умения, които тези златисти котки имат.



По изпражненията на пумата може да се добие представа за хранителните навици на животното. Прясните изпражнения на месоядните животни са отначало черни, но с времето цветът побелява. По едно изпражнение лесно може да се определи неговата възраст, както и съдържанието му. Подробен преглед на частично смляната храна като косми или части от кости могат да покажат произхода на храната.

Пумата живее поединично и е много потаен хищник. Избягва себеподобните си освен по време на размножителния период. Отбягва контактите с човека. Общува с помощта на зрителни и обонятелни сигнали, като мъжките често стържат по почвата или снега.



Женската ражда до шест малки годишно, като размножителният цикъл може да отнеме до 2-3 години. Бременността трае от 82 до 98 дни. Размножителният период е най-често през декември-март, но е възможно чифтосването да се осъществи по всяко време на годината. Малките се раждат обикновено в периода април-септември. Майката ражда в леговището, но не прави гнездо.

Започва да се размножава на 2-3-годишна възраст, като женските изживяват пубертета между 24-ия до 30-ия месец, а мъжките — между 30-ия до 36-ия месец. Женската отбива малките на 40-ия ден.
ГЕПАРДСлед лъвовете, гепардите са най-социалните диви представители на семейство Котки. Женските ...

ГЕПАРД


След лъвовете, гепардите са най-социалните диви представители на семейство Котки. Женските живеят самостоятелно или заедно с малките си. Мъжките също се срещат поединично, но в доста случаи образуват трайни групи, най-често от три индивида. Някои от групите са съставени от кръвни братя, но има и такива, в които се събират заедно индивиди без родствена връзка помежду си. За разлика от лъвовете, при които мъжките и женските се привързват един към друг и живеят в прайдове, при гепардите това правило не е в сила. В райони, където възможните жертви извършват сезонни миграции, женските гепарди мигрират заедно с тях. Мъжките обаче са строго привързани към дадена територия и се стремят да привлекат вниманието на преминаващите през нея женски. Плътността на населеност при гепардите е от три до десет пъти по-ниска, отколкото при лъвовете, леопардите и тигрите. В Серенгети тя се колебае между 0,8 и 1 на сто, а в някои части на Намибия спада до 0,2 екземпляра на 100 km².[1] Интересен факт е, че в райони на Южна и Източна Африка, където останалите големи хищници са били прокудени или избити от хората, могат да се срещнат големи групи от по 14-19 гепарда[12][13]. Според някои изчисления територията на мъжки гепард в Намибия е средно 2 234 km2, а на женски – 3 809km2.[14] Много малка част от тази площ обаче се използва интензивно.[1]

Хранене 

Гепардът разчита на бързината си, за да улови жертвата. Той ловува само когато е гладен, през 3 - 4 дни. При лов не дебне от засада, а се приближава тихо до жертвата и в подходящ момент бързо се спуска в спринт към нея. Ако бъде забелязан преди това от нея, гепардът бързо се отказва[9]. За разлика от другите хищници, гепардите са активни предимно през деня. Дневният начин на улов предпазва гепарда от конкуренция и срещи с нощните хищници като лъвовете и хиените, които могат да ловуват и малките му. По този начин майката има възможност да пази малките през нощта, когато големите хищници са активни. Гепардът е най-успешният самотен ловец. Неговите атаки са до 70% сполучливи. Като една от възможните причини за тази статистика се посочват тясната специализация и видови особености, осигуряващи възможността за скоростен и резултатен улов. Единствено хиеновото куче е по-успешен ловец. Неговите атаки са до 80% сполучливи, но с тази разлика, че ловът при него е групов.

Нападаните от гепарда животни най-често са малки до средноголеми копитни бозайници под 40 kg.: Газела на Грант и газела на Томсън, антилопите импала, ориби, брадавичеста свиня. Друга част от тяхното меню представляват някои приземно живеещи птици, като дропли, токачки и дребни бозайници като зайци.

Гепардите образуват роднински двойки с цел успешен лов

Обикновено преди лов гепардът може да бъде забелязан върху термитник или естествено възвишение. От това място той наблюдава стадата тревопасни животни и набелязва потенциалната жертва. За разлика от много други хищници той никога не яде мърша. Храната му винаги е набавена в резултат на улов. Под прикритието на високата трева той се приближава максимално близо. Едва когато разстоянието се скъси до не повече от 30 - 40 m., гепардът атакува. Гръбначният му стълб е изключително гъвкав и това спомага за максимално бързо придвижване, а опашката му служи като балансьор. Краката на гепарда са също изключително гъвкави и позволяват да прави резки завои. За това спомагат и ноктите на задните крака, които забивайки се в земята, изпълняват ролята на шпайкове, а възглавничките на ходилата му изпълняват ролята на грайфери за по-здраво сцепление. Достигайки жертвата, с предните си крайници той я препъва. При падането ѝ на земята, гепардът захапва гърлото ѝ и го стиска до задушаване[13]. Поради това, че гепардът има слаба захапка и малки зъби не може да пречупи врата на своята жертва и е принуден да я убива с притискане на гърлото като я души или по-рядко, чрез прекъсване на големите кръвоносни съдове[9].

Преследвайки жертвата, гепардът развива изключително висока скорост, но може да я поддържа само няколко секунди заради опасността от прегряване и смърт. Силите му се концентрират изцяло върху набавянето на плячката за сметка на защитата ѝ. Затова гепардът трябва да се храни бързо, преди на трапезата му да се включат и други хищни птици и бозайници[13]. Когато се хранят, гепардите не проявяват агресия един към друг, а мирно си поделят плячката[10].

На свобода малките гепарди се научават да ловуват от своите майки. Родените в плен не могат да ловуват и са неспособни да улавят плячка в дива среда.
Размножаване и развитие

Малък гепард

Половата зрялост при женските настъпва на 2 - 3, а при мъжките на 3 годишна възраст. Чифтосват се през цялата година, но са най-активни по време на дъждовния сезон (от ноември до май). Подобно на останалите представители на семейство Котки овулация на яйцеклетката настъпва по време на половия акт. Половият член е покрит с малки бодли, които дразнят лигавицата на влагалището и предизвикват болка. Тя действа стимулиращо за осъществяването на овулация. Половите актове се повтарят многократно, но са кратки с продължителност до 1 - 2 минути.

Бременността продължава 90 - 98 дена. Женският гепард ражда от 1 до 3 малки в дупка в земята, скрита от гъста трева. Гепардите раждат целогодишно през 15 - 19 месеца, но пикът на раждаемостта е през дъждовния сезон[15]. Новородените тежат 250 - 300 грама. В първите няколко седмици майката всекидневно сменя местоположението си, за да не привлича вниманието на други хищници като лъвовете и хиените, които убиват малките ѝ. Те са беззащитни и срещу един друг опасен хищник - пантерата.

Семейство гепарди. Малките остават заедно с майка си, докато са зависими от нея

Смъртността при малките е около 90%. До третия месец те са покрити с дълга сива козина, а козината по дължината на гърба е по дълга и се нарича грива, откъдето идва и втората част от официалното му таксономично наименование[16]. Тя спомага за лесното им укриване в тревата. След третия месец тази козина опада и се заменя от нова, върху която ясно започва да се очертава и характерната окраска на вида. Макар че гривата изчезва до тримесечна възраст, космената покривка на врата и гърба на гепардите до двегодишна възраст продължава да бъде по-дълга. Малките се отбиват на 4 месечна възраст, а на 7 месеца започват да ловуват. Остават с майка си около година и половина[13].

Първите 18 месеца са особено важни за малките. През този период те получават ценни уроци от майката как да оцеляват и ловуват и как да избягват други хищници, като например леопарди, лъвове, хиени и бабуини. На 18 месеца майката напуска малките. Те обаче продължават да живеят в група заедно още шест месеца. На около 2 години женските напускат своите братя. Младите мъжки остават заедно за цял живот като ловуват и пазят своята територия съвместно[6].
ОцелотОцелотът е едра котка с дължина на тялото 90-110 см. и опашка 30-40 см. Височина при холката ...

Оцелот


Оцелотът е едра котка с дължина на тялото 90-110 см. и опашка 30-40 см. Височина при холката 50-55 см. Тежи 8-16 кг. Неговата леопардова окраска е много характерна – жълтеникав основен тон изпъстрен с тъмни розетовидни петна и ивици с мраморен ефект и е почти невъзможно да бъдат открити две животни с еднакви шарки.

Разпространение и начин на живот 

Разпространен е от Южните щати (Тексас) до Аржентина. Обитава гъсто обрасли гори и храсталаци. Активен е предимно нощем, а денем си почива в короните на дърветата. Ловува както на земята, така и по дърветата. Жертвите му са предимно дребни елени, маймуни и други бозайници с дребни и средни размери, но лови също птици, гущери, жаби, риба.
Размножаване 

Бременността при оцелота продължава около 70 дни, след което ражда 2-4 котета. Малките започват да ловуват с майка си на около 3 месечна възраст, а стават самостоятелни на приблизително една година.
Допълнителни сведения 

Оцелотът се поддава на опитомяване, когато е сред хора от ранна детска възтаст.

Видът продължава да бъде преследван от човека заради красивата си и ценна кожа, изключително търсена в модната индустрия и въпреки взетите мерки за защита [2], бъдещето на вида продължава да бъде несигурно.
РисРисът, наричан още евроазиатски рис (Lynx lynx), е хищен бозайник от семейство Котки. Той е ...

Рис


Рисът, наричан още евроазиатски рис (Lynx lynx), е хищен бозайник от семейство Котки. Той е представителят от семейството, живеещ сред най-северните ширини и обитаващ един от най-обширните ареали. Рисът е трети по големина хищник в Европа и същевременно най-едрата котка на континента. Единствено кафявата мечка и вълкът са по-едри, а иберийският рис и дивата котка са съответно два и четири пъти по-малки от него. „Пискюлите“ на върха на ушите, късата опашка и тяло, поставено на сравнително дълги и дебели крака, му придават интересен външен вид. Това обаче са част от приспособленията, даващи му предимство за успешен лов и оцеляване при сурови условия.


Рисът е животно, митологизирано от много народи. Древните гърци се възхищавали на острото зрение на голямата котка. „Ostrovid“ е името, с което някои западнославянски народи описват вида. Потайността и ловкостта на риса са другите му качества, които всявали респект у древните народи. Първите документирани сведения за наличието на рисове по българските земи са от 1862 г.[2] Дълго преди това обаче българите приемат това животно като нечисто, поради потайния хищнически живот и спорадичните нападения над домашния добитък.[3] След края на Втората световна война рисът изчезва от българската природа и е вписан като изчезнал вид в Червената книга на България (1985). Към началото на 21 век съществуват вече сигурни сведения за завръщането му по българските планини.


Физическа характеристика 

Рисът наподобява гигантска домашна котка

Евроазиатският рис е най-едрият представител от род Рисове. Дължината на тялото му е от 70 до 130 cm, височината при холката до 65 cm. Тежи между 12 и 35 kg.[4] Обикновено по-едрото и масивно тяло при мъжките е характерен белег за полов диморфизъм. Въпреки това обаче представителите на двата пола от Карпатския подвид са приблизително еднакви.[5] Рисът има силно тяло и високи здрави крака покрити с гъста козина наподобяваща снегоходки. Козина расте дори между пръстите на лапите.[6] Предните крайници са малко по-къси от задните.[7] Ноктите са остри, силни, и закривени, представляват перфектен инструмент за залавяне на плячка. Те се прибират над възглавничките на пръстите и по този начин не оставят следа в отпечатъка на лапата.[5] Ушите са триъгълни, на върха завършват с дълги черни косми наподобяващи четчици, а отстрани на главата има изразени бакенбарди, които при възрастните мъжки са по-добре изразени.[8] Главата е кръгла, поставена на къса шия, на външен вид наподобява тази на каракала, но муцуната е по-къса.[9] Лицевата част на черепа е сравнително къса с масивна долна челюст.

СервалСервалът е висока, елегантна и пъргава котка с дължина на тялото до 1 м. и къса опашка (30-40 ...

Сервал


Сервалът е висока, елегантна и пъргава котка с дължина на тялото до 1 м. и къса опашка (30-40 см). Височината му при холката е 40-60 см. Теглото на мъжките е от 12 до 18 (25) кг, а на женските от 9 до 15 (18). Окраската му е жълто-кафява с тъмни петна и надлъжни ивици по гърдите, крайниците и опашката (срещат се и изцяло черни сервали). Има характерни големи уши, със заоблени краища и бели петна на черните задни страни.

Разпространение

Среща се в саваните на Африка на юг от Сахара и в откъснати една от друга части на Северозападна Африка. Видът днес е изчезнал от големи райони на ЮАР и вероятно вече не обтава територията на Алжир. Среща се в малка част от Мароко, а след като изчезва от Тунис видът отново е интродуциран с екземпляри от Източна Африка.
Местообитание 

Обитава местности обрасли с гъста храстова растителност или редки горички, в близост до вода. Поради таци причина не живее в пустинни местности, не предпочита и екваториални гори. На надморска височина достига до 3000 m.
Начин на живот и хранене 

Скокът на сервал

Сервалът е активен привечер и нощем, но когато огладнее излиза на лов и през деня. Ловува на земята, но понякога преследва плячката си по дърветата. Храни се с гризачи, зайци, малки антилопи, птици, гущери и др.

Сервалът бяга много бързо на къси разстояния, като прави големи скокове във високата трева. Улавя излитащи птици скачайки до 3 метра на височина.
Размножаване 

Разгонването при сервалите продължава до четири дни като обикновено малките се раждат малко преди пиковия период за разплод на гризачите, с които се храни. В състояние са да раждат повече от един път през годината, но обикновено раждат само по един път. Второ раждане се наблюдава в случаи, когато малките умрат или загинат скоро след раждането. Бременността продължава 66-77 дни и често се раждат по две котенца, въпреки че понякога раждат и до четири малки. Ражда в изоставени дупки на други животни или гнезда на птици. При рождане малките са с тегло около 250 грама. Първоначално се слепи и безпомощни със сива мека козина. Те отварят очи на девети до тринадесети ден след раждане и започват да се хранят с твърда храна след около месец. На около шест месеца придобиват постоянни кучешки зъби и да започват да ловуват самостоятелно. Напускат майката на около дванадесет месеца. Полова зрялост достигат на 12-25 месечна възраст. Средната продължителност на живота е около десет години в дивата природа и до двадесет години в плен.
КаракалКаракалът (Caracal caracal) е хищник от семейство Котки подобен на риса, но малко по-дребен ...

Каракал


Каракалът (Caracal caracal) е хищник от семейство Котки подобен на риса, но малко по-дребен от него. Въпреки че традиционното име на каракала е персийски рис, египетски рис и африканските рис, каракала вече не се счита като рис, а по-скоро като африканска златна котка и сервал. Каракалът е класифициран като малка котка, но е една от най-тежките и най-бързите котки в групата си.



Физическа характеристика 

Каракалът има стройно, високопоставено тяло с дълги крака и къса опашка. Дължина на тялото от 60 до 105 см., а опашка е почти една трета от тялото- от 23 до 35 см. Височината при холката е от 43 до 51 см. Теглото на мъжките е от 13-18 кг., а на женските около 11 кг. Женските са значително по-дребни на ръст. И двата пола изглеждад едни и същи. В сравнение с рисовете, каракалите имат по-дълги крака и са по-слаби. Във връзка с полупустинния му начин на живот лапите му са широки и окосмени отдолу за да го предпазват от горещината на пясъка и потъване. Козината му е къса, оцветена от сиво-жълтеникаво до червеникаво-кафяво, като надолу изсветлява. В природата могат да се намерят и черни каракали. Има много характерен облик с изумрудено зелени очи и черни уши с дълги пискюлчета накрая (каракал на турски, karakulak, означава черноух).
Разпространение 

Разпространен е в Северна и Източна Африка и Югозападна Азия (от Средиземно море до Източна Индия и от Узбекистан до Арабския полуостров).
Начин на живот и хранене 

Каракалът, наричан още пустинен рис, обитава степни и пустинни местности (савани обрасли с храсти, пясъчни пустини, предпланински степи). Активен е през нощта и рядко ловува денем. Основната му плячка са птици, гризачи, зайци, рядко малки антилопи и др. Каракалът е специалист в издебването и сграбчването с един скок – с лекота улавя излитащи птици скачайки до 3 м. на височина. Освен това е и отличен катерач.
Размножаване

Размножителният период на каракала е в началото на пролетта. След около 2 месеца бременност женската ражда в изоставени дупки или пещери 2-4 малки. Те са тъмни, червеникаво-кафяви на цвят, който постепенно изсветлява и добива цвета на пустинята.
Барс (Снежен леопард)Барсът (Uncia uncia), известен още като снежен барс, снежен леопард или ирбис, ...

Барс (Снежен леопард)


Барсът (Uncia uncia), известен още като снежен барс, снежен леопард или ирбис, е едър хищник от семейство Котки разпространен високо в планините на Средна Азия..

Физически характеристики

Барсът няма размерите на останалите големи котки (Panthera), но остава сравнително едър хищник с дължина на тялото от 74 до 130 см. с почти още толкова дълга опашка (90 см.), височина при плещите 60 см. и тегло от 27 до 54 кг., като възрастни мъжки понякога достигат и до 75 кг. Великолепната му гъста козина е светла, от сиво-бяла до жълтеникаво-кафява на цвят, изпъстрена с множество черни петна с розетовидна шарка по тялото и опашката, като по краката и накрая на опашката петната стават по-едри и плътни, а на главата по-дребни. Коремът е почти бял. Очите са светли и гледани отдалеч се сливат с цвета и шарките на лицето. В суровите високоплански условия снежният леопард оцелява благодарение на дългата си гъста козина. Освен това ушите му са малки и закръглени, за да не премръзват, а лапите му са окосмени отдолу и достатъчно широки за да не затъва в снега. Дългата пухкава опашка на барса служи не само за баланс, но и като завивка докато спи.
Класификация

Барсът принадлежи към Големите (ревящи) котки (Pantherinae) въпреки че не умее да надава рев и таксономичната му класификация все още не е утвърдена. Макар традиционно да се отделя в собствен род Uncia (Schreber, 1775) скорошни генетични изследвания го връщат в рода на пантерите Panthera [1].

Хранене

Краткото лято високо в планината снежните леопарди прекарват над границата на гората по алпийските ливади и скалисти склонове на надморска височина между 2500 до 6000 м., а през зимата, следвайки стадата диви кози и овце, се спускат до около 1800, на места и до 600 м. навлизайки в горите. Барсът е самотен ловец, който търси плячка в рамките на обширна индивидуална територия, чиято площ варира от 12 км² до около 40 км² в зависимост от изобилието на плячка в района. Барсовете обаче не защитават агресивно собствената си територия от натрапници и дори наскоро се установи, че животни от съседни територии често използват едни и същи планински пътеки, като маркират с урина определени гранични камъни. Освен това се срещат и две или повече животни ловуващи заедно - мъжки с женска през размножителния период или млади леопарди останали с майка си за известно време. Snow Leopard eating.ogg Пускане на видео Хранещ се барс Ирбисът, както е наричан в Тибет, преследва предимно едрите копитни бозайници характерни за района който обитава. В Хималаите например това са баралите (сини овни), а в Тяншан и Алтай сибирските козирози и архарите (планински овни). Лови и по-дребна плячка като зайцевидни, мармоти и др. гризачи, както и птици. Когато е гладен, не подминава и мърша. Не са рядкост и набезите над домашни животни, заради което е преследван от местното население. Барсът обикновено ловува рано сутрин и привечер, като издебва плячката си, спускайки се отгоре ѝ. Той се промъква безшумно и с няколко скока застига жертвата си, като завършващият скок на атаката му може да надхвърли 14 м. През деня обикновено си почива, скрит в скална ниша.
Vladi4a2 февруари 11
какво мислите
kotencetoemi15 февруари
Super e
КоментирайКоментирай
Уеб сайт в alle.bg